Надя Баева

задгробния живот, но ако имаше и най-малката възможност Роузи да гледа отгоре и ме видеше да проливам и сълза, знаех, че ще ме преследва до гроба като духчето Каспър. Освен това сълзите ми бяха пресъхнали преди две седмици. Безмилостният кучи син, който бях, преди

Повечето деца обичаха да се бият помежду си. Аз не. Не исках да наранявам друг освен себе си. Когато тялото ме боли, сърцето ми не страда. Елементарна математика и прилична сделка.

Луна беше момиче, обаче това не ѝ пречеше да си е страхотна. Понякога задаваше твърде много въпроси с очи, друг минус нямаше. Майка твърди, че го правела, защото я било грижа за мен. Нямаше да си кажа, но и мен ме беше грижа за нея.

Родителите ѝ разправяха, че на гласа ѝ му нямало нищо. Свързано било със света.

Разбирах го. И аз мразех света.

Исках вместо мама да умра аз. Аз бях много безполезен. А толкова много хора зависеха от мама.

Татко.

Лев.

Аз.

Аз.

Не исках да я целувам.

Исках да отворя като с цип кожата си и да я напъхам в мен.

„Сърцето ми се пръсна не защото бях тъжен, а защото се преизпълни до краен предел, когато те видях, не беше достатъчно просторно“, така ми каза веднъж той.

но татко и приятелите му казваха, че създаването на добри навици е важно, за да не изглеждаш на шейсет, когато си на четирийсет.

Сърцето ми се пръсна не защото бях тъжен, а защото се преизпълни до краен предел, когато те видях, не беше достатъчно просторно“

Да покрия всеки сантиметър от него с език и устни, и със зъби, както си бях представял всеки път, когато поглеждах към Луна.