Даниел Лори

Предупредих те, но ти въпреки това създаде проблеми. Ако нещо се беше случило с Елена, вече щеше да си на дъното на река Хъдсън.

Върви в ада, Алистър.

– Бил съм там, Русо, и не съм впечатлен.

Мразя те.

– Мисля за теб.

Тези три груби думи изпълниха въздуха помежду ни и паднаха на пода с трясък, който ме разтърси до основи. Кръвта ми се охлади, когато тишината между нас ме докосна със студени пръсти.

Гледах с широко отворени очи.

Той наблюдаваше изражението ми, а в погледа му прочетох горчива усмивка.

– Ето ти шибаната тайна.

Той изпи питието си, остави чашата на бара и се отправи към вратата. След като сложи ръката си на бравата, спря и се обърна към мен.

– Искаш ли да знаеш защо не те докосвам?

Поклатих глава.

– Защото, ако го направя, няма да мога да спра. Не и преди да потуша този прекрасен огън в очите ти – каза той и погледът му проблесна. – Не се затваряй отново сама в една стая с мен, Джиана.