Томас Харди

Защото, както не съществува грях без забрана, така и няма неприличие без чужди очи;

Само скритото женско превъзходство не дразни мъжа, освен когато съществува някаква надежда то да бъде покорено.

В такава вечер скръбта може да навести и най-веселия човек, и то без да породи в него силно чувство за нереалност; у впечатлителните хора любовта се превръща в безпокойство, надеждата потъва в лоши предчувствия, вярата стихва до смътна надежда; спомените не събуждат чувство на съжаление за пропуснатите възможности, не подтикват честолюбието, а очакването на бъдещето не въодушевява за действие.

В такава вечер скръбта може да навести и най-веселия човек, и то без да породи в него силно чувство за нереалност; у впечатлителните хора любовта се превръща в безпокойство, надеждата потъва в лоши предчувствия, вярата стихва до смътна надежда; спомените не събуждат чувство на съжаление за пропуснатите възможности, не подтикват честолюбието, а очакването на бъдещето не въодушевява за действие.

Габриел, за когото лицето на Батшеба беше като „априлски ден, променлив и неверен“31, долавяше дори и най-леките сенки на смущение върху него.

Налице бе всичко, за да се идеализира предметът на любовта: бе я виждал само случайно и отдалеч, а в обществото не бяха се срещали – зрително познати, в слово непознати.

Често се случва човек да изпадне в безразличие и апатия, защото не му достига душевна сила тогава, когато най-много има нужда от нея. А още по-често се случва същото, когато той прахосва тези душевни сили напразно, без полза за себе си (ако ги има)

„И намерих, че по-горчива от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ – примка!“39

Французите имат такава поговорка: „Qui airne bien, chatie bien“ – „Който люби силно, наказва строго“

– Корона с пет зъбци, а по-долу: „Cedit arnor rebus“ – „Любовта се подчинява на случайността“. Девиз на графовете Севърн.