Луиджи Гарландо

Бог съм, само че остаряващ бог.

има ли нещо, което те яде отвътре, най-добре е да го извадиш наяве.

1.

Преобръщане: задната ножица

(или за Промяната)

-плашещи са добрите, спокойни играчи, които, загубят ли контрол, стават фурии

Началото на август, 2016 г., първият ми мач с Червените дяволи.

Реферът

(или за Закона)

Окей, предавам се.

На четиресет години съм.

Бог съм, само че остаряващ бог.

Най-после си давам сметка за това, така както си дадох сметка, че тялото ми вече не е, каквото беше. Години наред не обръщах внимание на знаците, които ми изпращаше, после реших да се вслушам. Не мога вече да си позволя чести спринтове, както на млади години; ако се преуморя или се контузя, ми трябва повече време да се възстановя. Приспособих играта си към новото си тяло. Вече не прекарвам мача в сърцето на наказателното поле, където летят куршумите. Често се отдръпвам, за да конструирам играта, днес работя повече за головете на другите, отколкото за своите. Не е вече време да се изтъквам — каквото имаше за спечелване, спечелих го; днес ми харесва да вдъхновявам, да помагам в израстването на младите си съотборници.

Защото само следвайки инстинкта си с упоритост и решителност, отдаденост и усърдие, можеш да имаш уникално виждане за света.

На трийсет и осем години мога още да се скъсвам от тренировки, да продължавам напред, колкото и да се чувствам смазан, обаче когато ставам сутрин от леглото, ми трябва убедителен отговор на въпроса: защо го правиш, Златан?
Отговорът може да е само един: защото цялото това мъчение ще ми се отплати под формата на адреналин и от това ще се чувствам добре.

След този прям разговор нещата наистина се подобриха — има ли нещо, което те яде отвътре, най-добре е да го извадиш наяве.