Евелина Пенева

Хората са ябълки. Хубави ябълки. Лоши ябълки. Презрели или недозрели. Корави или меки. Сладки или кисели. И във всяка ябълка има сърцевина. Сърце. Нещо, което ги прави уникални.

– Постоянно правиш неща, които ме разстройват.

Крещеше с всички сили, изкривила тялото си в усилието да извлече най-силния крясък от себе си. За наш късмет музиката отвън беше оглушителна.

Казваше, че ревността е данъкът, който посредствеността плаща на гения, а аз не съм била посредствено момиче.

Тя е произведение на изкуството
и затова няма нищо по опустошително
от това да я гледам как се разпада.

Омразата мотивира много по-силно от любовта. Любовта е задоволство и покой. Щастливите хора не се стремят към нищо. Просто… съществуват. Докато ние, изпълнените с омраза хора, сме друга история. Ние сме гладни и отчаяни.

Според мен Шекспир е схващал добре смисъла. Когато двама души се опитват да стигнат до същността, биват прецакани. И край на историята.

Любовта прилича твърде много на смъртта.
Уверена, абсолютна и извън контрол.

Защо не ми каза, че сме били влюбени?
Защо ме чака да разбера

чак когато разби сърцето ми?