Неотразимите Грейвс

хората са дълбоко несъвършени същества

Смущението и срамът вървят ръка за ръка. Те са част от живота.

проблемът с чувствата е, че нямат нищо общо с логиката.

какво е една нощ сред океана от дни в живота пред теб?

Има толкова много версии на реалността.

– Ела с мен – казвам, като му се отплащам за всички онези години, откакто ме спаси от удавяне. – Има още една глава от нашата история, която искам да напиша

Може би дори с дете. В друга вселена може би мама щеше все още да е с нас. Може би тази вечер щяхме да вечеряме, докато тя се грижи за детето ни. Но има и друг свят

– Бъди моя завинаги, Евър. Стани моя съпруга. Майка на децата ми. Човекът, с когото подавам общи данъчни декларации. Искам всичко това. И доброто, и лошото. Скучното и интересното. И всичко останало, което сами ще определим

Има формата на ръката ѝ – ръката, която ме люлееше, бършеше сълзите ми, която ме издърпа на безопасно място, когато паднах на релсите – и е татуирана до последния си сантиметър точно като ръката на мама в реалния живот

Дължа надеждата си на един специален човек. Тя е тук днес и имам чувството, че ще бъде тук още много дълго време. Което е добре, защото никой не знае какво ще ни донесе утрешният ден. Единственото, което знам, е, че утре животът ще се промени. Не само за мен. За Евър