Аз съм бог. Ти също

продължава да се завръща и всеки път приема нова обвивка, тъй като нашето тяло е просто подвижен дом, предоставен ни, за да научим уроците на живота. Душата използва този дом, за да се научи да обича в различни ситуации, също както аз всеки ден обличам различни дрехи според обстоятелствата, но си оставам същата.

Оттогава знам, че решителните деца са тефлонови, или нови деца. Детето тефлон не изпитва вина. Не можете да му внушите, че нещо е неправилно. Детето тефлон не приема дадено общо правило или всеобщо схващане като „Не се прави така!“, то ще каже: „Разбира се, че се прави. Аз го направих!“ За да обича едно тефлоново дете родителите си, то трябва да ги уважава. А ги уважава само ако те уважават него. Ето каква е логиката на тефлоновото дете, която според мен се основава на истинското общуване. То има нужда да научи и да приеме факта, че родителите му не знаят как да го направят.

Този навик да даваш с очаквания често създава проблеми и предизвиква емоции.

Ако нещо не бъде решено с любов в този живот, то ще се случи рано или късно в друг живот.

Започнах да се чувствам по-добре и по отношение на Бог. Най-накрая разбрах, че в действителност душата е вечна, но се връща на Земята хиляди пъти, за да натрупа различен житейски опит в различни ситуации, в различна среда, в различни държави и т.н. Душата

Не може винаги всичко да е наред, трябва да се научиш да се справяш!

Тогава разбрах, че организмът често се освобождава от пристъпите на гняв чрез повишена температура.

Високата температура, която придружи възпалението на сливиците ми, явно е била израз на гнева, който изпитвах, добавен към страха, че ще изгубя мястото си до баща ми

най-бързо човек се учи чрез преживяното.

качества. Бях решителна и правех всичко възможно да