Георги Господинов

Страна без време най-лесно може да бъде населена с всички възможни времена.

Предполагаме, че споменът за щастие е щастлив спомен, ама знаем ли.

И колко минало всъщност може да понесе човек?

Ако не сме в нечия памет, има ли ни изобщо?

Колкото повече едно общество забравя, толкова повече някой произвежда, продава и запълва с ерзац-памет освободените ниши. Леката индустрия на паметта. Минало, направено от леки материали, пластмасова памет като излязла от 3D принтер. Памет според потребностите и търсенето.

Колко различно е бъдеще, което още го няма, от онова, което вече го няма. Колко е друго това нямане.

референдум“, referendum, ако слезем до латинския произход от глагола re-fero,

Втората част от речта е още по-радикална. След кратка пауза, като при изричане на трудно взето решение, генералната секретарка заявява, че двамата ръководители са взели решение за започване процедура по оттегляне на страната от Европейския съюз и поемане по нов път към една хомогенна и чиста нация, вярна на заветите на нашите хайдути и партизани…

Колкото повече едно общество забравя, толкова повече някой произвежда, продава и запълва с ерзац-памет освободените ниши. Леката индустрия на паметта.

Можех да си представя какво се случва по-нататък и да го нахвърля в тефтера.

Тези, които си искат Соца, получават в безплатен пакет и забрана на абортите, абонамент за „Работническо дело“, спиране на пътуванията, внезапни обиски и дефицит на дамски превръзки. (Същото получават и тези, които не си го искат.) Някак неусетно отделни неща започват да изчезват от магазините. ИКЕА напуска територията и онези, за които това е неделното вълнение, рязко осиротяват. „Пежо“, „Фолксваген“ и всички западни фирми изтеглят представителствата си. Заводът „Кремиковци“ се готви да заработи отново и комините няколко пъти дават залп от черен дим,