Емили Хаутън

Белезите ни са свидетелство за всичко, което сме преживели. Те разказват нашата история. Показват, че въпреки всичко сме оцелели. И няма смисъл да се срамуваме и да се крием в сенките.

Бях влюбен не в нея, а по-скоро в идеята за любовта.

Ако нямаш намерение да умираш, трябва да намериш начин да живееш“.

„Ако нямаш намерение да умираш, трябва да намериш начин да живееш“

Искам да ме научи как да си намеря жена като теб.

Тя се ухили и го потупа по рамото.

– Миличък, това е най-лесното. Трудното е да я задържиш, да си знаеш.

Допуснеш ли някого в живота си, можеш да очакваш само усложнения. Знаеше го открай време, но беше добре да си го припомни.

Нали знаеш, че не всеки е готов да те нарани

Майка му все повтаряше: „Първо наужким, после и наистина. Може да не ти се вярва, но тази мисъл ме крепеше, когато не виждах светлина в тунела. Колкото и да ми беше тежко, се насилвах да се усмихвам и да ходя с изправена глава, докато една сутрин вече не се налагаше да се преструвам – идваше ми отвътре. От мен го запомни – ако вярваш в нещо и не спираш да си го повтаряш, един ден то ще се превърне в реалност.“

– Не си прося съчувствие, а се опитвам да ти кажа, че животът продължава. Винаги има изход. Дори когато ти се струва, че си затънал на дъното. Ти оцеля, Алфи, значи Бог е решил така, и може да си пострадал тежко, но с теб не е свършено. Затова не захвърляй всичко, продължавай да се бориш и вярвай, че има смисъл. А аз ще съм до теб. През цялото време. Ще те подкрепям с каквото мога, но няма да гледам как се тръшкаш и самосъжаляваш. Ясна ли съм?

„Не можеш да ме нараниш, защото няма да ти позволя дори да ме доближиш.“