Небойша Зорич

Но не бе толкова силна, за да си откаже да изживее любимата си мечта – тази, с която заспиваше, с която се събуждаше.

Но не бе толкова силна, за да си откаже да изживее любимата си мечта – тази, с която заспиваше, с която се събуждаше.
А после… После все някак щеше да го преживее.

Когато те идваха при нея, вътре в себе си се радваше, но не можеше да го покаже.

Кой ни излъга, че трябва да се надпреварваме с вечността? Че момичетата трябва да умират в болниците от анорексия, за да са слаби като закачалките по модните подиуми? Че момчетата трябва да мутират от анаболи за мускули или да се стрелят по улиците? Че щастието е само в опиатите и алкохола?

всяка промяна, рано или късно, винаги води до хармония. Баланс!

Закъснението за нея бе признак за немарливост и неспособност за лична организация.

Проблемът дойде, когато един ден разбрах, че цял живот не е равен на вечност.

Ако е имало за какво да живея, то сега няма за какво да умра.

Нито една посока не е грешна или правилна, има значение само тази, в която вярваме.

Хубавото на кризите бе, че колкото са по-тежки, толкова повече те пречистват.