Дженифър Нивън

Както ми каза веднъж един човек, ако не харесваш живота си, промени го. Престани да се оплакваш и бъди промяната, която искаш да видиш в света.

Животът е трупане на болки. Те те изпълват, спират дъха ти и мислиш, че никога повече няма да можеш да дишаш.

Двете със Саз сме най-добри приятелки, в действителност харесвам родителите си и нямам какво да доказвам на когото и да било. Тялото си е мое и мога да правя с него каквото си поискам

животът ми досега е бил сравнително спокоен и безметежен. Очевидно това е причината да не мога да пиша с чувство.

Кое ни наранява повече — враждебното присъствие или отсъстващата доброта?

Просто още не съм намерил нещото, към което да тичам.“

Ако не е имало начин да опознаеш тази любов, ако не е имало начин да усетиш тази любов, ако не е имало начин тази любов да те предпазва или да ти дава сили, или да ти дава кураж да преминеш през поредния си труден ден… ами тогава за какво ти е?

Може би това трябва да е достатъчно — да има един човек на света, който те вижда.

Ще се повторя: миналото не може да ни помогне в този момент. Изрази от типа „какво би станало, ако“ няма да ни помогнат да вървим напред; само ще ни теглят назад.

Взех всичко, което съм получил от теб.