Последна спирка Аушвиц

На съвестта му можеха да лежат пет убийства, но SS го беше направил надзорник и трябваше да се примириш.

Картината е винаги една и съща, чувството е едно и също. Стоим край прозорците на нашите блокове и гледаме през изкусителното разстояние, докато гърдите ни се повдигат от напрежение и безсилие.

Получаваш по литър супа на ден и по порция хляб. После два пъти седмично ти дават по четиресет грама маргарин, лъжица мармалад и четиресет грама салам.

Чувал ли си какво става в Биркенау?

За‍­що‍­то сами сме нищо,

но за‍­ед‍­но сме едно.

После пристигна супата. Три казана. Всеки трябваше да получи по литър. Наредиха се на дълга опашка. Някои от най-напористите помогнаха в раздаването. Ядоха от големи метални купи, очукани, емайлът се беше запазил само тук-там. Нямаше достатъчно купи, затова във всяка сипваха по два литра и трябваше да я делиш с някого. Дадоха им и лъжици. Около двайсет. Който беше останал без лъжица, трябваше да пие от купата. Това не беше трудно. Супата беше редичка. В нея плаваха някакви странни твърди парченца и се носеха обсъждания дали са листа от бук, или от бряст. Това обаче беше без значение. Повечето от хората бяха все още добре хранени, а няма особена разлика дали в стомаха ти има литър топла вода, или литър храна.

Биркенау е огромен лагер – отговори Ели. – Част е от целия комплекс Аушвиц. При пристигането казват на възрастните хора и на децата, че трябва да отидат при душовете, и ги вкарват в голяма стая. Но в действителност им пускат газ. После изгарят телата.

улицата имаше маси за регистрация. Всички налични факти, лични или други, бяха отбелязани: професионална или друга характеристика, определени болести – туберкулоза или венерически заболявания – отново и отново им задаваха познатите въпроси за националността и броя на еврейските баби и дядовци.

всички дрехи имаха една обща черта – бяха еднакво мръсни и на кръпки, съшити от парчета плат на синьо-бели ивици.

беше лесно бързо да се намери нещо по мярка в големите купове дрехи. Коридорът на Bekleidunskammer�6, както беше наречен Блок 27, беше тъмен особено когато влизаш от ярката светлина навън, и човек няма идея какво всъщност взима. Бутат, тикат те, крещят ти и ако това не те накара да се разбързаш достатъчно, те удрят, докато не вземеш някакви дрехи. Долна риза, куртка и ленени панталони, шапка и чифт дървени обувки или налъми. Нямаха време да намерят точния номер и изглеждаха като клоуни в униформите си на затворници.