Брит Мари беше тук

Всяка страст е детинска. Банална и наивна. Страстта не се научава, тя е инстинктивна и всепоглъщаща. Преобръща ни. Отнася ни като вълна. Всички човешки чувства са земни, но страстта е космическа. Затова е ценна, не защото ни дава нещо, а защото изисква от нас да рискуваме. Да рискуваме да подроним собственото си достойнство и да предизвикваме неразбиране и снизходително поклащане на глава от страна на останалите.

Той е толкова стиснат, че пищи, като сере.

Понякога е по-добре да живееш, без да знаеш коя си, ако поне знаеш къде си.

Едно сърце може и да се пръсне едва когато човек излезе от болнична стая, понесъл риза, миришеща на пица и парфюм, но всичко се пръска по-лесно, ако преди това вече се е напукало.

Трудно е да се каже кога любовта разцъфтява. Един ден просто се събуждаш и тя вече е напъпила. Горе-долу същото е и когато увяхва – изведнъж просто се оказва, че е твърде късно.

Хората обичат футбола, защото това е инстинктивна игра. Ако вървиш по улицата и към теб се затъркаля футболна топка, ще я ритнеш. Поради същата причина се влюбваме – просто защото не знаем как да не го правим.“

се кое е по-трудно: да бъдеш такава, която скача, или такава, която не го прави.

Чуди се колко място за промяна остава в душите ни, когато остареем. Чуди се какви хора ѝ остава да срещне, какво ще открият те в нея и какво ще я накарат сама да открие в себе си.

Сякаш бялата ивица е остатък от старата Брит-Мари, която би се показала, ако се изчегърта всичко, в което се е превърнала.

Брит-Мари обикаля неспокойно в развлекателния център, подобно на нещастен призрак, в чийто гроб някой е решил да отвори дискотека.