Жената в бялото кимоно

Живот с любов е щастие. Живот за любов е глупав. Живот с „де да бях“ е непоносим.

Така е с тъгата. Така е и с щас­тие­то. Те отминават“

Човек има хиляда планове, а небесата – само един“

разбирам, че когато небето ти спусне плод, разтваряш ръце

Баба казва: „И за истината си има подходящото време. Ако подрани или закъснее, все е лъжа“.

Понякога, като разказваше тази история, баба обясняваше, че драконът олицетворява харесването на идеята за нещо повече от самото нещо. В други случаи изтъкваше как драконът е действителната ни същност, истина, пред която трябва да се изправим.

Аз съм изправена пред моя дракон. Той се свива в краката ми. Водим безмълвен разговор и вече всичко ми е ясно. Той е този, който хвърля чудовищно голямата сянка. Онзи, от когото се боях. Към когото се стремях. Пред когото стоя в същия този миг. В гърлото ми напират сълзи, докато се опитвам да приема нещо, което съм знаела през цялото време. Хаджиме владее сърцето ми и е възможно аз да нося неговото дете, така че никога не е съществувал избор.

Само приемане.

Защото е изпълнено всяко мое желание: истинската ми любов, мое собствено семейство и дом, който да ни приюти.

Но също като в историята на баба ми, като се изправям пред всичко това, аз съм ужасена.

Сатоши каза, че мъката ми се опитвала да се освободи и само ако съм го допуснела, съм можела да се изправя срещу своите призраци.

пътуващият отразява как създаваме измислици в живота си, придаваме значение на нещо, което не е друго освен поредица от случайни подбори.

Някак водата предлага усещане за близост. Нагажда се към заобикалящите я форми и заедно с това с течение на времето променя всичко. Извивам пръс­ти под струята.

Времето умее да бъде упорито създание, което извлича наслада да те ръчка. Когато човек е щастлив, то се сдобива с криле и отлита. Като чака, то се влачи с натежали стъпала през гъста кал.