Врагът

Тук огромната сила на стотици хиляди мъже, бликаща от очите им, мощта, която ги е карала да гледат и да дишат, да се привеждат и да стрелят, сякаш изведнъж се е разпиляла на отделни атоми.

Никъде по света няма такова дълбоко мълчание, защото това мълчание всъщност е един огромен, вкаменен вик.

Голите височини пред тях не са просто вериги от възвишения, а силно укрепени позиции. Идиличните долчинки служат и за окопи, за долини на смъртта, за плацдарм, за подготовка на атаките, а малките хълмчета са бетонирани артилерийски гнезда, постове за картечници, заобиколени от складове за муниции и подземни галерии, тъй като всичко тук е подчинено на определена стратегия. Всичко е стратегия и гробове.

Завладя ни онази почти младежка дързост, когато човек копнее да стори нещо забранено, прелива от желанието да погази нечия заповед, да измами висшестоящия, просто горяхме от желание да се доберем до хубавите неща, които лежаха пред нас, и всичко това носеше полъх на свобода, на независимост и на триумф над целия жесток механизъм на смъртта.