Тайната на диор

… в самотния живот има редки моменти, когато нечия друга душа се потапя близо до твоята, както звездите веднъж годишно докосват земята. Такова съзвездие бе той за мен.

Истинският живот бе колкото несъвършен, толкова и прекрасен. А Елиът

Осемдесет години по-късно, ако помолеха някого да назове един дизайнер, неговото име щеше да е първото, за което щеше да се сети. Но всичко това тепърва

Скай не се изненада, когато Никълъс се отдели от тях и се обърна към досадниците.

Видя един тъмнокос мъж и една тъмнокоса жена на плажа, увити в одеяло, прегърнати, а на пръста на жената бе увито стръкче морска трева.

Говореше странно – произнасяше думите някак твърдо, вместо меко, поставяше ударенията на неправилните гласни, така че познатото звучеше непознато.

– Помислих си, че щом ще бъдем приятели, никой от нас двамата не трябва да знае повече за другия – каза Скай. – Така че и аз трябваше да видя гащите ти.

Никълъс Крофърд кимна, сякаш това се разбираше от само себе си. Беше по-висок от Скай, с почти черна коса и

сигурна, бе, че Либърти или не

смешно – добави той.

– Трябва да ми

Не беше както да целуваш някого за пръв път, неуверено, свенливо, изпитателно. Вместо това тя впи устни в неговите, той сякаш искаше да я изпие цялата, езикът му се преплиташе с нейния яростно, сякаш водеха борба. И в някакъв смисъл наистина беше така, бореха се със себе си да не легнат веднага направо на тревата, да се разсъблекат един друг и да дадат възможност на телата си да се слеят както устните им.

Поредица удари на сърцето. Такъв бе животът. Удар на сърцето, след него още един. Един дъх, последван от друг. Един миг, след него друг и после – последният.