През 1864 година, преди да напише знаменитите си шедьоври — „Престъпление и наказание”, „Идиот” и „Братя Карамазови” — Достоевски създава прелестно мрачните „Записки от подземието”. Дълбоко отчужден от обществото и обладан от чувство за незначителност, безименният герой на Достоевски подлага на безмилостен анализ както себе си, така и света, в който живее — свят, ръководен от относителни и съмнителни ценности. Романът изследва темите за морала, религията, социалното неравенство и политиката, които преобладават в по-късните книги на Достоевски. По мнението но критиката, това е неговата най-новаторска творба и тя очертава разделителната линия между литературата на 19-и и на 20-и век. Освен това „Записки от подземието” предлага на читателя великолепно въведение към творческото въображение, дълбочината и психологическата проникновеност на един от най-влиятелните автори в световната литература…
„Записки от подземието” е най-доброто въведение в екзистенциализма, писано някога. С несравнима убедителност, мощ и изящество тук се разглеждат теми, които разпознаваме по-късно у големите имена на екзистенциализма — от Киркегор до Камю. --Уолтър Кауфман
Достоевски беше психолог преди психологията да съществува, а наблюденията му — безпощадно проницателни и универсални. --Питър Финли
Достоевски беше пророк. Неговите творби не се четат — те се изживяват, изстрадват и никога не избледняват от паметта. --Дмитрий Мережковски
„Записки от подземието”, със своята интелектуална ирония и отчуждение, може да се определи като първия модерен роман. Темата за безсмислеността на съществуването, която доминира в литературата на 20-и век, води началото си от тази творба на Достоевски.--Малкълм Бредбъри
