Градината с камъните

Превърни необходимостта в своя лична воля, ако искаш да останеш свободен в този свят на роби.

Тръгнал съм от едно тъмно място – Утробата. Отправил съм се към друго тъмно място – Гроба. Някаква сила ме изстрелва от тъмната пропаст. Някаква друга сила неудържимо ме тегли към тъмната пропаст.

ктът на освобождаване на бореца. Преочертавайки и изживявайки в себе си етапите на това странно възвисяване, което му налага неговата властна нужда от хармония и освобождаване, Казандзакис осъществява невероятен синтез на източните и западните постижения. Честно казано, със самото отричане на Абсолюта и на преходното, „Аскетика“ напомня повече за Заратустра, отколкото за Христос, повече за Лао Дзъ, отколкото за Буда. Фактът, че Казандзакис беше критянин, тоест борец от кръстопътя на цивилизациите, обяснява това единение, което в универсален план е отражение на вътрешните единения, които авторът е търсил. Той е като третото око, което изследва, преценява и контролира дуалностите, присъщи на природата му, а следователно и на природата на света.

„Аскетика“ е смазването на плътта и материята, тя е безмилостната победа на духа и интелекта. Както изглежда, проповядването на олимпийската вяра в последната глава, „Мълчанието“, е било добавено по-късно: още едно