Градината с камъните

Превърни необходимостта в своя лична воля, ако искаш да останеш свободен в този свят на роби.

Тръгнал съм от едно тъмно място – Утробата. Отправил съм се към друго тъмно място – Гроба. Някаква сила ме изстрелва от тъмната пропаст. Някаква друга сила неудържимо ме тегли към тъмната пропаст.

ктът на освобождаване на бореца. Преочертавайки и изживявайки в себе си етапите на това странно възвисяване, което му налага неговата властна нужда от хармония и освобождаване, Казандзакис осъществява невероятен синтез на източните и западните постижения. Честно казано, със самото отричане на Абсолюта и на преходното, „Аскетика“ напомня повече за Заратустра, отколкото за Христос, повече за Лао Дзъ, отколкото за Буда. Фактът, че Казандзакис беше критянин, тоест борец от кръстопътя на цивилизациите, обяснява това единение, което в универсален план е отражение на вътрешните единения, които авторът е търсил. Той е като третото око, което изследва, преценява и контролира дуалностите, присъщи на природата му, а следователно и на природата на света.

„Аскетика“ е смазването на плътта и материята, тя е безмилостната победа на духа и интелекта. Както изглежда, проповядването на олимпийската вяра в последната глава, „Мълчанието“, е било добавено по-късно: още едно

която неуморно води както вътре в себе си, така и за другите. Поетическото му творчество улеснява задачата на всички онези, които по различни причини се опитват да го затворят в кула от слонова кост. Романите, със своя мощен порив, отвяват това оръжие, а често и предразсъдъците на хората, които си служат с него. Казандзакис обаче е имал време да опознае ужасната самота на твореца, онази, съсипала хора като Павезе и Николà дьо Стал. И съумява да я приеме, защото я е изпреварил: борил се е за всички свободи – на народите, на хората, на духа. „Аскетика“ и „Одисея“ вече са факт и ни разказват за яростта на битката и неизменно неудовлетворяващото умиротворение, което обаче тя винаги поражда.

Между тези две капитални творби, едната от 1924 г., другата от 1938 г., се появява необичайната книга, която излиза днес за първи път в оригиналната си версия**. Написана на френски в Егина през 1936 г., след завръщането на писателя от първата му обиколка в Китай и Япония, „Градината с камъните“ е единственият опит на Ка

Предговор*

Никос Казандзакис късно стига до романа: едва в последните петнайсет години от живота си написва разтърсващите си прозаически епопеи, по-достъпно свидетелство за яростната битка, ко

Животът сублимира в изкуство.

Животът сублимира в изкуство.

астливец е онзи, който зад челото си довежда маската и лицето до синтез, все още непознат на природата. Единствен той може достойно да свири – благодарение на двойната флейта на живота и смъртта.

Нима целият живот – другата толкова прехвалена сакура – не е нищо друго освен прикритие на смъртта?

Да, плодотворната смърт, по-жива от живота. Смъртта, върховната любов.